Фидел Кастро: последният мохикан на революцията

Плакат с Фидел Кастро

Почина Фидел Кастро – главнокомандващ кубинската революция и бивш президент на Куба

Коменданте Кастро, лидерът на революцията и социалистическото управлвние в Куба почина на преклонната 90 годишна възраст. Представяме си го като човек, който е издъхнал в щастливият унес на изпълнената житейска мисия. Същият, който с присъщата си желязна аргументация казва приживе за себе си и своето управление:

„Осъдете ме, все едно – историята ще ме оправдае!“

Дълго време се спекулираше покрай това дали революционерът с разклатено здраве е още жив или наследниците прикриват смъртта му поради страх от размирици. Но ето че снощи настоящият президент на Куба и негов брат, Раул Кастро официално оповести кончината му по националната кубинска телевизия. Фидел Кастро управлява Куба от 1959 до 2006 година, когато поради здравословни причини постът му поема неговия брат. Раул Кастро държи властта до днес със здравата ръка на династията Кастро.

Ел Коменданте в дела и документи

Кастро и Че

Фидел Кастро е един от емблематичните световни лидери на 20 век и най-дълго управлявалият съвременен държавник след Кралица Елизабет II. Той е роден на 13 август 1926 г. в Източна Куба. Завършва юридическия факултет на Университета в Хавана, където развива радикалните си възгледи и интереса към политиката като цяло. Присъединява към антикорупционната Ортодоксална партия през 1947 г. и участва в неуспешния опит за свалянето на доминиканския диктатор Рафаел Трухильо.

През 1950 г. отваря адвокатска кантора, а две години по-късно се включва в надпреварата за място в Камарата на представителите на Куба. Изборите обаче се отменят поради опит за държавен преврат. Кастро решава повече да не членува в партии и стартира собствена офанзива срещу властта. През 1953 г. заедно със стотина други мъже щурмува казармите в Монкада. Акцията завършва с неуспех, много от хората му загиват, а Кастро е осъден на 15 години затвор. През 1955 г. той е освободен от Батиста и заминава за Мексико, където планира нов опит за преврат. На следващата година събира нов отряд от 80-тина души, включително Ернесто „Че“ Гевара и брат си Раул, с които акостират на източния бряг на Куба. Последва поредния неуспех и реакционерите бягат към планините в Югоизточната част на страната.

Рамо до рамо с Че Гевара, Кастро идва на власт след революцията в Куба през 1959 година. Революционните му обещания за възстановяване на политическите и гражданските свободи получават подкрепата на мнозинството кубински граждани. Но по-късно идеите му се радикализират и той установява еднопартиен режим в страната, овладявайки всички аспекти на икономическия и обществен живот. Висшата и част от средната класа биват пратени в изгнание, национализира се и бизнесът на американските компании на острова. През 1960 г. Кастро сключва търговска сделка със Съветския съюз и затвърждава анти-американската си политика и реторика. Братският съюз на Кастро с Москва за малко не довежда света до ядрена катастрофа по време на Кубинската криза през 1962 година.

Адвокат на народа, неуморим, блестящ и харизматичен оратор, неговите речи са могли да продължат с часове. Кастро е известен с яростните си тиради срещу САЩ и подкрепата, която получава от много леви правителства, особено тези в Латинска Америка и Африка. Нелсън Мандела е само един от многото симпатизанти на Кастро и неговите възгледи. По време на управлението на венецуелският президент Уго Чавес щедри доставки на петрол подхранват Куба в замяна на хиляди кубински специалисти в областта на медицината, образованието, спорта и въпросите на сигурността.

Реч на Касто
Кубинският президент по време на митинг в чест на 154 годишнината от рождението на националния герой Хосе Марти в Централния Парк в Хавана. Кастро е сниман по време на разгромителната си реч, с която критикува предложението на САЩ да предостави милиарди долари на страната при условие, че Куба се откаже от комунистическия режим и управлението на Кастро.

В страната популярността на Кастро е най-голяма сред бедните кубинци, които по време на управлението му получават безплатно образование и здравеопазване, но икономиката на Куба запада заради ембаргото, наложено от САЩ и съюзниците. Кубинската зависимост от СССР става все по-осезаема и определяща икономическото развитие на страната. По време на режима на Кастро, около 125 хиляди души стават икономически и политически имигранти, предпочели условията на живот в непосредствена географска близост, които предлагали САЩ.

Кастро с Гагарин
Кастро в братска прегръдка със съветския космонавт Юри Гагарин

Кастро и Арафат
Фидел Кастро на летището в Хавана посреща палестинския лидер Ясер Арафат, пристигащ на официално посещение в Куба; 14 ноември 1974 г.; снимка: Ройтерс

Кастро пред ООН
12 октомври, 1979 г. – Фидел Кастро пред трибуната на ООН в Ню Йорк, в качеството си на председател на Движението на Необвързаните Държави; снимка: Ройтерс

Първите признаци за промяна в Куба се усещат през 90-те години на миналото столетие. По това време дъщерята на Кастро – Алина Фернандес Ревуелта, търси убежище в САЩ и публично критикува политическия режим на баща си. През 1994 г. в Куба се организира най-големият анти-Кастро протест, който принуждава около 35 хиляди души да избягат в съседна Америка с подръчни лодки и салове. Това е и най-голямото преселение на хора след 1980 г., когато отплава „Флотилията на свободата“.

През 2002г. бившия президент на САЩ Джими Картър прави историческо посещение на добра воля в Куба в отговор на американските твърдения за кубинската опасност от биологични оръжия. Това е първото посещение на американски държавник на острова след революцията от 1959 година. По-късно биват разсекретени десетки от плановете на ЦРУ за покушение върху живота на кубинския президент. Според данни на кубинското контраразузнаване става дума за 638 неуспешни американски опита за отстраняване на Кастро. През пролетта на 2016-та, Барак Обама посети официално Куба в качеството си на действащ американски президент и от хаванска трубуна заяви, че е време ембаргото , което трае повече от половин век, да отпадне. След обявяването на смъртта на Фидел Кастро, на 26 ноември, френският президент Франсоа Оланд се присъедини към призивът на Обама.

Кастро и Джими Картър
Бившият президент на САЩ Джими Картът и Кубинския премиер Фидел Кастро слушат кубинския национален химн на стадиона ‘Латиноамерикано’ в Хавана през 2002 година; снимка: Ройтерс

Кастро и Мандела
Фидел Кастро и бившия Южно-африкански президент Нелсон Мандела; снимка:Ройтерс

Кастро и Чавес
Президентът на Венецуела Уго Чавес оказва братска подкрепа през 2006 г. с посещение при Фидел Кастро, който е с все по-влошаващо се здравословно състояние; снимка:Ройтерс

Ел Барбо и народът

До ден днешен в Куба, за бившият президент Кастро се говори или хубаво или нищо. Когато става дума за някаква критика към личността и режима на революционера, построил и управлявал социалистическа Куба цели 47 години, кубинците никога не го наричат „Фидел“ или „Кастро“. Вместо това те правят жест с ръка към долната част на лицето си, с който обрисуват брада. Отношението на кубинците към техният Ел Барбо (в превод от испански: „Брадата“) е еднозначно и уважително и въпреки материалните лишения, като цяло народът изпитва гордост от това, че участва в строежа на комунизма, който той подема под носа на Америка.

Куба

В Куба обичат да вярват, че изживяват приказка на социализъм от карибски тип. В свободната виртуална енциклопедия Уикипедия пише за Куба следното:

„Куба е един от основните доставчици на хуманитарна помощ за страни от Третия свят. Средната грамотност на населението е 99,8%, детската смъртност е по-ниска от тази в някои развити страни, а продължителността на живота е 77,64 години. През 2006 година WWF определя Куба като единствената страна, отговаряща на дефиницията за устойчиво развитие.“

Кастро плакат
Пропагандно табло с цитат от Фидел Кастро: „Бий се срещу невъзможното и победи“

В Куба няма нито една улица на името на Фидел Кастро, няма и негови паметници. Няма и кубинец, който  да не храни добри чувства към другаря Кастро. Ако има такива, те вероятно отдавна живеят в Маями. На карибския социалистически остров има недостиг на продукти от първа необходимост, спирането на тока не е необичайно, а Интернета и мобилните връзки се смятат за лукс. От друга страна обаче, кубинците се радват на завидно добро безплатно здравеопазване, отлично образование, сплотен социален живот, и песни-и-танци-до-зори край бреговете на Карибско море.

Кастро поп арт
Плакат на Кастро в кубинска версия на поп-арта от художника Раул Мартинес, който е една от влиятелните фигури от хаванската арт сцена; Снимката е предоставена от частния архив на Линкълн Къшинг за New York Times

В Куба, такава каквато я създаде Кастро, няма неграмотно население, малките удоволствия в живота са на почит и за всичко лошо са виновни американците. Така е според един от популярните пътеписи за Куба, написан от чужденец, който прекарва европейските зими на карибския остров. Според него кубинското население може условно да се раздели по равно на такива, които са върли почитатели на Кастро и останалите 50 процента, които просто го уважават. Първите са описани в пътеписа като „хардкор фенове на ултимативният лидер“. В случай, че нещата се объркат, а това често се случва в карибския соц-рай, в обществото цари консенсус по тезата, че Кастро още не е научил за проблема и сигурност в това, че веднага щом научи, той ще се заеме с неговото решение.

Кастро и Марадона
Кастро с аржентинската футболна звезда Диего Марадона по време на интервю за La Havana през 2005 г; снимка: Ройтерс

Популярно схващане сред кубинците е, че зад всичко добро в държавата стои управленската далновидност на Кастро, а проблемите се дължат изцяло на американската политика и ембарго. Трудно е да си представим подобна идилия и какво следва за Острова на свободата след смъртта на Фидел Кастро във вътрешен и външен политически аспект.

Като нация живяла години наред в система, експериментираща с комунистическата идеология, с Фидел Кастро и народът на Куба ни свързва обща история. Той идва два пъти на официално посещение в България – през 1972 и 1976 година. Соц-легенди разказват за специалното отношение между него и известни български дами. Йорданка Христова, която лично се познава с него споделя пред 24 часа:

„Той беше приятел на света, на историята. За него важните проблеми бяха световните политически проблеми, глобалните промени. Бих казала, че беше и аскет. Много лишения изтърпяха кубинците, но са такъв народ и такъв дух, че тяхната борба за независимост може би ще приключи с фамилията Кастро.“

Кастро в София
Посрещане на Кастро на тогавашния булевард Ленин в София

Вестта за смъртта на Кастро е повод за обявяване на девет дневен траур в Куба. Венецуела ще скърби официално за кубинския си брат в продължение на три дни. Кубинците оплакват загубата си, която вероятно ще има своя сериозен отзвук за бъдещето на острова. Студенти от университета , където е учил Кастро са по улиците с плакати и скандират името му. Младо момиче говори през сълзи пред камерите на журналисти:

„Той беше душата на Куба и нейния народ. Кастро имаше мечти за бъдещето на всички нас…“

Какво следва от тук нататък и как смъртта му ще повлияе на бъдещето на Куба всички ще наблюдаваме с интерес. Дали Куба ще продължи по пътя, който скандализира половин век света, преживя падането на Съветската власт и смяната на 12 американски президента? Дали социалният експеримент на Кастро ще продължи под натиска на света, когато Ел Коменданте вече го няма? Все въпроси с отворен край, за които историята и ние тепърва ще разказваме.

Текст: Ралица Димитрова

Екип iMen.bg

Екип iMen.bg

Джентълмени по призвание, ние вярваме, че да бъдеш истински мъж не е отживелица. Живеем на пълни обороти и се интересуваме от всичко, което вълнува модерния господин. Можете да ни спечелите с разговори за автомобили, спорт, мъжка мода, култура… и жени, разбира се. Ние сме iMen.

Leave a Response